Остави ме да мечтая,
да летя на птиците с крилете,
да вървя по лунната пътека.
Не ме ревнувай от белия лист,
не ревнувай черните клавиши.
Остави ме да мечтая,
така ще бъда,
до теб и с теб.
Остави ме да мечтая,
Да бъда капката дъжд
по твоето лице,
да бъда есенния пист,
отронил се и падащ бавно.
Остави ме да мечтая,
без мечтата нещо в мен ще умре,
ще падат покосени волните птици,
ще повяхнат цветята,
а може би и аз ще умра.
Остави ме да мечтая!