Бе тъмно и пусто крй мен,

само болка от сърцето блика,

а мислите по -черни от нощта,

скитат се и търсят теб.

Намерих обич ,не мечта,

докоснах я- отрони се сълза

обгърна ме мълчание жестоко,

а исках, много исках светлина.

Потърсих те не бе до мен,

сърцето свито закрещя,

помислих свърши за мен света,

поисках да не виждам светлина.

А утрините идват тихи,

като стенание на вятър,

като сълзата по страните,

кажи ми ти, в какво да вярвам.

А слънчев лъч в косите се зарея,

не тъжи мила моя, не проливай сълзи,

погледни през прозореца новия ден,

усмихни се, запей,пак ще обичаш.

И будя се с нови надежди,

мечтая за мига да има светлина,

сълзите напират ,не няма да плача,

вярвам ,че има любов,аз пак обичам.